След подписването на търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур става ясно, че европейското земеделие навлиза в период на силен външен натиск. Докато индустрията печели от по-широки пазари, селското стопанство остава изложено на конкуренция, при която правилата не са еднакви за всички.
В рамките на до 10 години митата за около 92% от стоките от Южна Америка ще бъдат премахнати. Само ограничен брой продукти ще бъдат защитени с квоти. За плодовете, зеленчуците и редица преработени храни защита практически няма. Това означава свободен достъп на евтина продукция, произведена при значително по-ниски екологични и производствени изисквания.
Държавите от Меркосур работят без директни субсидии, но с евтин труд, слабо прилаган контрол и разрешени препарати, забранени от години в ЕС. Почти цялото производство на соя и голяма част от царевицата са от генно-модифицирани семена, което допълнително понижава себестойността на фуражите и на месото.
България влиза в тази ситуация в най-неизгодна позиция. Родното говедовъдство покрива около 20% от вътрешното потребление, свиневъдството – приблизително 40%, а само птицевъдството е относително балансирано. Липсата на силно протекционистко законодателство и слабият граничен контрол правят местните фермери особено уязвими.
Натискът върху животновъдството ще се засили чрез по-евтин внос на месо и фуражи. Европейските и българските производители, обвързани със строги правила и високи разходи, трудно могат да конкурират тази продукция по цена.
Споразумението все още чака ратификация, но посоката е ясна. Ако не се въведат реални защитни механизми, по-строг контрол и целенасочена подкрепа за родното производство, след пълното отпадане на митата българското земеделие рискува да бъде изтласкано от собствения си пазар.
