Млякото отдавна е сред най-проучваните храни в света – и същевременно една от най-оспорваните. Дали е източник на здраве или риск – този въпрос продължава да разделя мненията. Ново обобщение на германския Център за компетентност по хранене събира резултатите от десетки международни изследвания и дава актуална картина за мястото на млякото и млечните продукти в здравословното хранене.
Няма общ риск за здравето от млякото
Оценката обхваща 95 научни прегледа и 281 различни връзки между консумацията на мляко и риска от заболявания. Резултатите са красноречиви:
– В 38% от случаите е наблюдаван по-нисък риск от заболяване.
– В 48% – не е установена никаква връзка.
– В 10% – данните са неясни.
– Само в 4% – е отчетен повишен риск.
С други думи, млякото не представлява общ здравен риск. Напротив – при умерена консумация, каквато препоръчва Германското дружество по хранене – около 500 грама дневно, млякото може да има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система, обмяната на мазнини и риска от рак на дебелото черво.
Ферментиралите млечни продукти – като кисело мляко и айрян – се отличават с особено добри резултати: те намаляват риска от диабет тип 2 и влияят благоприятно на талийната обиколка.
Млечната мазнина вече не е „враг“
Дълго време се смяташе, че наситените мазнини в млякото са вредни. Новите изследвания обаче показват друго:
ефектът на млечната мазнина трябва да се разглежда в контекста на т.нар. „млечна матрица“ – сложното взаимодействие между мазнини, белтъчини, калций и други вещества.
Заключението е категорично – пълномаслените млечни продукти не увеличават риска от високо кръвно или лош холестерол (LDL). Те не водят и до напълняване, когато се консумират като част от балансирано хранене.
Млякото и рискът от рак
Една от най-горещите теми в последните години е връзката между млякото и онкологичните заболявания. Данните, цитирани от Световния фонд за изследване на рака (WCRF), са ясни:
– млякото намалява риска от рак на дебелото черво,
– не увеличава риска от рак на гърдата,
– няма доказана връзка с рака на яйчниците.
При рака на простатата резултатите са противоречиви. Старо европейско изследване от 2008 г. открива повишен риск при мъже, които изпивали над 1 литър пълномаслено мляко дневно – количество, значително над нормалната препоръка. При умерена консумация от около две чаши по 250 милилитра дневно, риск не се наблюдава.
Млякото и здравите кости
Млякото е естествен източник на калций, витамин D и белтъчини, които са жизненоважни за изграждането и поддържането на костите. Въпреки това изследванията не намират пряка връзка между количеството консумирано мляко и риска от счупвания в напреднала възраст.
Важно е обаче, че калцият и витамин D действат ефективно само в комбинация, каквато млякото естествено осигурява. При децата и юношите то подпомага изграждането на костната маса, а при възрастните е полезна част от разнообразното хранене.
Млякото А2 – модерно, но не по-добро
През последните години на пазара се появи т.нар. мляко А2, съдържащо различна форма на белтъка бета-казеин. Производителите го рекламират като по-лесно смилаемо, особено за хора с непоносимост към лактоза.
Но науката е по-предпазлива. Систематичен преглед на наличните данни не намира доказателства, че млякото А2 е по-лесно за храносмилане или има специфични здравословни ползи.
Какво се случва, ако заменим млякото?
Ново проучване разглежда ефекта от заместване на млечните продукти с други храни.
Резултатите:
когато млечните продукти се заменят с червено или преработено месо, рискът от диабет тип 2 и сърдечни заболявания се повишава;
когато се заменят с растителни храни като ядки или пълнозърнести продукти – рискът от смъртност намалява.
Заключение: млякото е безопасна храна
Съвкупността от доказателства показва, че млякото е безопасна и полезна част от ежедневното хранене. При умерена консумация – около 500 грама дневно, както препоръчва DGE – то подпомага редица здравни показатели, особено когато се приема под ферментирала форма.
С други думи – не млякото е проблемът, а начинът, по който го консумираме.
