Европейската комисия прие дългоочаквания План за действие относно торовете (Fertiliser Action Plan). Докато Брюксел обещава „стратегическа автономия“ и спасителен пояс за фермерите, реалността на терен разкрива сериозно напрежение. Планът излезе на фона на фермерски протести в Страсбург и остри критики, че мерките закъсняват и не отговарят на мащаба на кризата.
Ето основните точки от новата стратегия:
1. Причината за кризата: Газовият капан
Новият скок в цените беше провокиран от ескалацията в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток по-рано тази година. Тъй като европейското производство на азотни торове зависи пряко от природния газ, а ЕС внася над 70% от фосфорните си торове, доставките се свиха, а цените на уреята на световните пазари отбелязаха застрашителен ръст.
2. Спешни мерки за ликвидност (Преди лятото)
-
Финансов десант: Мобилизиране на Селскостопанския резерв на ЕС за директна финансова помощ.
-
Гъвкавост по ОСП: Държавите членки ще могат да пренасочват средства от Кохезионния фонд и Стратегическите си планове за авансови плащания и схеми за ликвидност.
-
Пазарни облекчения: Удължаване на временните нулеви мита за внос на амоняк и урея.
Критиката на сектора: Водещата европейска организация Copa-Cogeca предупреди, че Селскостопанският резерв (около 450 млн. евро) покрива под 10% от реалните загуби на фермерите, които се оценяват на милиарди.
3. Зеленият преход и „пазарният натиск“
В дългосрочен план Брюксел настоява за ускорено преминаване към биобазирани и органични торове, както и за декарбонизация на заводите чрез Схемата за търговия с емисии (СТЕ).
-
Еколозите обаче протестират: Според Европейското екологично бюро (EEB) планът продължава да „удължава зависимостта“ на Европа от изкуствени торове, вместо да наложи радикално преминаване към изцяло екологично земеделие.
4. Контрол и стратегически резерви
За да ограничи бъдещи сътресения, ЕК създава извънредно „Партньорство за веригата на стойността“ (между бизнес, фермери и правителства) и започва проучване за съвместни обществени поръчки на ЕС за суровини, за да се създадат стратегически запаси, подобно на газовите хранилища.
Равносметката: Планът на ЕК се опитва да балансира по тънко въже между оцеляването на фермерите и зелените цели за 2030 г. За производителите пред есенната сеитба обаче големият въпрос остава дали обещаните пари ще стигнат навреме до банковите им сметки.
