Използването на сексирана сперма е едно от най-ефективните решения за оптимизация на млечните стада. Основното ѝ предимство е, че значително намалява броя на мъжките телета, за които и без това липсва пазар. Съвременните технологии осигуряват чистота на пробите от 95% женски телета, а новото поколение дози с концентрация около 4 милиона сперматозоида (New SexedUltra) показват резултати, съпоставими и дори по-добри от тези на конвенционалната сперма както при юници, така и при крави.
Препоръчително е използването на геномно оценени млади бици – тяхната цена е значително по-ниска, а генетичният им прогрес е с едно до две поколения напред. Водещите световни компании вече предлагат между 40% и 60% сперма именно от такива бици. За устойчив напредък в България е необходимо въвеждане на минимални изисквания за ключови селекционни показатели – общ тип, индекс на вимето, индекс на краката и копитата, продължителност на продуктивния живот и др.
Поради ниската средна млечност в страната, изборът на бик по показателя млечна продуктивност не е решаващ на този етап. Всеки чистопороден холщински бик гарантира минимум 14 000 литра мляко на лактация – стойности, потвърдени от ферми в САЩ и Канада със средна продуктивност 15–16 хиляди литра. При текущото ниво в България не е логично да се натрупва генетичен потенциал, който реално не се оползотворява. Масовото използване на сексирана сперма позволява пълна подмяна на генетиката в рамките на едно поколение.
Следващ етап: комбинирана схема с месодайни бици
След установяване на стабилна структура на стадото може да се премине към схема, при която сексирана сперма се използва само при юници – съотношение 40:100 (юници:крави) е достатъчно за 25–30% годишен ремонт. Кравите могат да се осеменяват с сперма от Ангус, което носи редица предимства:
– леки отелвания;
– черен цвят на кръстоските за лесно разпознаване;
– подобрено месо – качество и количество;
– хибриден ефект и 5–7% по-висока заплодяемост.
Повечето кръстоски са подходящи за угояване, а част от женските F1 могат да се използват за разплод при последващо кръстосване. Така се създава база за реално развитие на месодайното говедовъдство у нас.
