В говедовъдството правилата винаги са били ясни – храната, фуражите и условията на отглеждане определят качеството и цената на месото. Именно затова предстоящото търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур буди сериозно безпокойство сред животновъдите. Причината не е конкуренцията сама по себе си, а липсата на равни условия.
Европейските ферми работят при строги ограничения – както за използваните фуражи, така и за препаратите в растениевъдството, от което зависи изхранването на животните. В Южна Америка обаче продължават да се използват активни вещества, забранени в ЕС от повече от 20 години. Това позволява по-високи добиви на соя и царевица и значително по-ниска цена на фуражите.
Според данни на американското земеделско министерство почти цялото производство на соя и около 95% от царевицата в Бразилия са генетично модифицирани. За европейските говедовъди това не е дребен детайл – именно соята и царевицата са основа на комбинираните фуражи. Когато суровината е евтина и произведена без строг контрол, крайният продукт също става по-евтин, но не и равностоен.
През последните 10 години производителността на единица площ в ЕС е спаднала с около 35%. Това се отразява пряко върху цената на фуражите и разходите за изхранване на говедата. В същото време държави като Аржентина и Бразилия увеличават производството си и излизат на световните пазари с агресивни ценови оферти – както за зърно, така и за месо.
Аржентина произвежда около 30 милиона тона зърно годишно – количество, което ѝ дава сериозно предимство при износа. Ниската себестойност вече ѝ позволява да печели търгове в Африка, където европейските доставчици постепенно губят позиции. За говедовъдите това означава по-скъпи фуражи у дома и по-евтина конкуренция отвън.
В сектора има дълбоко недоверие към обещанията за защитни механизми, контрол по границите и предпазни клаузи. Опитът с вноса на зърно от Украйна показа, че на практика контролът често остава на хартия. Опасенията са, че същото ще се случи и с месото и фуражите от Южна Америка.
Очакванията на бранша са мрачни – повече ферми ще бъдат принудени да затворят, а останалите ще работят при още по-малък марж и по-голям риск. В говедовъдството, където инвестициите са дългосрочни, подобна несигурност е равносилна на удар под кръста.
Животновъдите виждат в тази сделка ясен сигнал, че земеделието отново е разменна монета. Според тях Европа защитава индустриалния си износ, но оставя селското стопанство да се справя само с последиците. Това поражда логични въпроси – кой ще произвежда храната утре и на каква цена.
Още от лятото на 2025 г. браншовите организации търсят диалог с институциите – чрез писма до икономическите власти, евродепутатите и министър-председателя. До момента обаче отговори няма. Затова и напрежението сред фермерите расте, а протестните действия изглеждат неизбежни.
