Докато Европа говори за зелени политики, устойчиво производство и здравословна храна, на заден план се оформя търговско споразумение, което според земеделския сектор може да разклати самите основи на европейското селско стопанство. Сделката между Европейския съюз и страните от Меркосур поставя производителите от двете страни на океана в условия, които трудно могат да се нарекат равностойни.
В Европейския съюз земеделието от години работи под строги екологични и здравни изисквания. Много активни вещества за растителна защита са забранени още преди повече от 20 години. В същото време в държавите от Южна Америка около 90% от тези вещества продължават да се използват свободно. Това води до сериозна разлика в себестойността на продукцията и поставя европейските фермери в неравностойно положение.
Допълнителен натиск идва и от масовото използване на генетично модифицирани култури. Данни на американското земеделско министерство показват, че в Бразилия почти цялото производство на соя и по-голямата част от царевицата са генетично модифицирани. Подобни практики са силно ограничени в ЕС, което отново се отразява на добивите и цените.
През последното десетилетие производителността на единица площ в Европейския съюз е намаляла с около 35%. Причините са ясни за сектора – екологичните изисквания и забраната на ефективни средства за растителна защита. В същото време държави като Аржентина и Бразилия увеличават производството си и се превръщат в едни от най-силните играчи на световните пазари.
Годишното производство на зърно в Аржентина достига около 30 милиона тона – повече от това на Украйна, което е приблизително 25 милиона тона. Тези количества позволяват на южноамериканските производители да предлагат зърно на значително по-ниски цени, включително на пазари в Африка, където вече изместват европейските доставчици.
Сред фермерите в ЕС има сериозно недоверие към обещанията за защитни клаузи, предпазни механизми и строг граничен контрол. Опитът с украинското зърно е показателен – въпреки въведените мерки, вносът продължава, често без достатъчни проверки. Затова секторът се опасява, че подобен сценарий ще се повтори и със стоките от Меркосур.
Очакванията са, че при влизане в сила на споразумението броят на фалитите в земеделието ще се увеличи, а оцелелите стопанства ще работят при още по-тежки условия. Според бранша Европа на практика жертва собственото си селско стопанство в името на други икономически интереси, като износа на автомобили и индустриални стоки.
Недоволството не е насочено само към европейските институции. Земеделските организации от месеци търсят реакция и от националните власти. Още през юли 2025 г. са изпратени официални писма до икономическите институции, последвани от сигнали до евродепутати и до министър-председателя в края на годината. До момента обаче отговори липсват.
На този фон европейските фермери подготвят протестни действия, с които да заявят ясно позицията си. За тях въпросът не е само търговски, а засяга бъдещето на храната, земята и начина на живот, който Европа твърди, че защитава.






