На 30 март министрите на земеделието от държавите членки на Съвет на Европейския съюз се събират в Брюксел за заседание, което идва в момент, когато напрежението около бъдещето на европейското земеделие не е отслабнало, а напротив – продължава да расте. В центъра на дневния ред е първият реален отчет за това какво е постигнато една година след представянето на визията на Европейска комисия за земеделие и храни.
Документът, представен през февруари миналата година, беше обявен като нов стратегически курс за европейското производство на храни – с обещание за повече устойчивост, по-справедливи доходи и по-силна защита на фермерите. Още тогава обаче много земеделски организации предупредиха, че добрите формулировки няма да бъдат достатъчни, ако зад тях не последват реални решения за пазара, разходите и конкуренцията отвън.
Сега Европейската комисия излиза с първия отчет за изпълнението и според подготвените документи пред министрите вече се отчита напредък по няколко ключови линии – административно облекчаване, подготовка на нови инструменти за защита на доходите и по-ясен разговор за мястото на производството в бъдещата обща политика. Но зад официалния език остава въпросът дали този напредък се усеща на терен.
България влиза в дебата с умерено положителна оценка. Според националната позиция усилията на Комисията през първата година дават видими резултати по основните приоритети, особено по темата за опростяване на правилата и признаването, че фермерите трябва да останат в центъра на европейската хранителна сигурност. Това е важен нюанс, защото през последните две години именно прекалената тежест на регулациите беше сред най-силните критики от почти всички страни членки.
В същото време обаче редица държави настояват следващата стъпка да бъде по-конкретна – не само визия, а ясни финансови механизми. Причината е, че в много сектори натискът върху производителите не намалява: енергията остава скъпа, пазарите са нестабилни, а вносът от трети страни продължава да поставя чувствителни производства под напрежение.
Именно затова търговските въпроси също остават сред основните теми в Брюксел. Очаква се министрите отново да поставят въпроса за защитните механизми при споразуменията за свободна търговия – тема, по която България нееднократно настоява за равни условия между европейските и вносните стоки.
Политическият подтекст на заседанието е още по-силен, защото дебатът за бъдещето на европейското земеделие вече се прехвърля към следващата обща селскостопанска политика след две хиляди двадесет и седма година. Там спорът ще бъде още по-остър – дали помощите ще останат в досегашния си вид, как ще се измерва екологичният принос и докъде може да стигне натискът за нови климатични изисквания.
На практика срещата в Брюксел е повече от технически отчет. Тя е първи тест дали Европа наистина променя курса след фермерските протести, или само пренарежда вече познати формулировки. Защото една година след началото на новата визия най-важният въпрос остава същият: ще стигнат ли решенията до стопанствата, или отново ще останат в папките на европейските институции. 🌾🇪🇺
