Какво се случва с телетата?
При телетата също има конкретни правила.
В биологичното производство индивидуалното отглеждане в боксове след навършване на една седмица по принцип е забранено. Изключение се допуска за отделни животни за ограничен период, когато това е оправдано по ветеринарни причини.
При индивидуално лечение телето трябва да има твърд под, постеля и достатъчно пространство, за да може свободно да се обръща и да ляга в естествена позиция.
Това показва, че представата за биологично производство като система, в която телетата могат да бъдат държани постоянно в тесни индивидуални клетки, не отговаря на действащите европейски правила.
Разделянето на крава и телето е отделен въпрос
При млечното говедовъдство връзката между кравата и телето е сложна тема и начинът на управление зависи от конкретната производствена система.
Не може обаче автоматично да се твърди, че всяко биологично стопанство отделя телето от майката непосредствено след раждането по един и същ начин. Европейските правила за биологично производство поставят изисквания към храненето на сучещите животни, като майчиното мляко е предпочитаната храна за определен минимален период.
Следователно твърдението, че всички биологични телета задължително се отделят от майките си веднага след раждането, е прекалено общо.
Високата млечност също поставя предизвикателства
Съвременното млечно говедовъдство селектира животни с висока способност за производство на мляко. Това поставя сериозни изисквания към храненето, здравето и управлението на стадото.
Научната оценка на благосъстоянието на млечните крави не свежда проблемите единствено до вида на фермата. Значение имат конкретните условия – площта, броят животни на място за почивка, достъпът до пасище, състоянието на подовете, качеството на постелята, здравният статус и възможността животните да извършват нормалните си поведения.
Това е важна подробност: една биологична ферма не става автоматично добра само защото е биологична, както и една конвенционална ферма не става автоматично лоша само защото не е биологична.
А какво се случва в края на производствения живот?
И тук трябва да се прави разлика между начина на производство и правилата за хуманно отношение.
Европейското законодателство за биологично производство изисква страданието на животните да бъде сведено до минимум през целия им живот, включително при клане. При товарене и разтоварване не трябва да се използват електрически или други болезнени стимули за принуждаване на животните да се движат.
Самият факт, че една крава е била част от биологично стадо, не означава, че тя няма да бъде изпратена за клане в края на продуктивния си период. Биологичното производство е система на земеделско производство, а не гаранция за безсмъртие на животното.
Значи ли това, че биологичните крави са по-щастливи?
На този въпрос няма честен отговор само с „да“ или „не“.
Биологичните правила съдържат редица изисквания, които могат да подпомогнат доброто състояние на животните – достъп до пасища, ограничения върху изолацията и връзването, изисквания за храненето, пространство за движение и почивка и конкретни правила за отглеждането на телетата.
В същото време самото обозначение „биологично“ не премахва здравословните проблеми, свързани с млечното производство. Маститът, куцотата, метаболитните нарушения и недостатъчното пространство могат да бъдат проблеми за благосъстоянието на кравите и при различни производствени системи.
Затова по-точният въпрос не е само „биологична или конвенционална е фермата?“, а „как реално се отглеждат животните в тази ферма?“
Именно условията, в които кравата се храни, движи, почива, пасе, ражда и получава ветеринарна помощ, дават много по-смислена картина за нейното благосъстояние от един надпис върху кофичката кисело мляко.
