Европейският съюз говори за устойчиво животновъдство, зелени цели и продоволствена сигурност.
В същото време е критично зависим от трети страни – основно Китай – за витамини и аминокиселини, без които съвременното животновъдство просто не може да съществува.
Това не е технически детайл. Това е структурен риск.
Без тези вещества няма животновъдство
Витамините и аминокиселините не са „подобрители“, а незаменими елементи:
– без витамини → болни животни, ниска продуктивност, репродуктивни проблеми;
– без аминокиселини → по-висок суров протеин, повече азот, повече замърсяване
Иронията е очевидна:
екологичните цели на ЕС са невъзможни без добавки, които ЕС не произвежда.
Цифрите са тревожни:
– ~80% от витамините в света се произвеждат в Китай;
– само ~8% – в ЕС;
– ЕС не произвежда изобщо витамини B9, C, K3;
– 95%+ зависимост от внос при ключови аминокиселини;
– Китай доставя 70–80% от аминокиселините, използвани в ЕС
На практика: – Европейското животновъдство зависи от шепа заводи извън Европа.
Проблемът не е липсата на технологии, а липсата на конкурентоспособност
ЕС може да произвежда. Но не може да го прави на конкурентна цена.
Причините са ясни:
– високи енергийни разходи;
– скъпи суровини;
– тежка регулаторна рамка;
– липса на инвестиции
Резултатът:
– производството се изнася;
– зависимостта расте;
– рискът се натрупва;
Междувременно Китай увеличава капацитета си и допълнително подкопава европейските производители.
Един срив = глобален недостиг
За много витамини има:
– 2 или 3 държави производителки;
– няколко компании в света
Един инцидент, един затворен завод, една геополитическа криза – и веригата се къса.
ЕС няма резерви. Няма бърза алтернатива. Няма план Б.
Кой плаща сметката?
– животновъдът – с по-високи цени и несигурност;
– секторът – с по-ниска конкурентоспособност;
– обществото – с риск за производството на месо, мляко, яйца и риба
И всичко това, докато на хартия се говори за „стратегическа автономия“.
Без целенасочена индустриална политика за витамини и аминокиселини:
– устойчивостта остава лозунг;
– зелените цели са кухи;
– продоволственият суверенитет е илюзия
ЕС не може да си позволи да бъде зависим за основите на хранителната верига.
А колкото по-дълго отлага този проблем, толкова по-скъпо ще го плати.
