Определянето на допустимите за подпомагане площи и критериите за контрол са сред най-оспорваните теми в преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г. Докато европейските институции търсят механизми за по-добро насочване на средствата, държавите членки настояват за запазване на гъвкавостта и избягване на нова административна тежест за фермерите.
Как ще се определя „допустимият хектар“?
Съгласно предложенията на Европейската комисия, за „допустим хектар“ ще се счита площ, която отговаря на следните основни условия:
- На разположение на стопанина: Земята трябва да се ползва законно от земеделския производител.
- Фактически контрол: Земеделската дейност върху площта трябва да се извършва под прекия контрол на стопанина по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове.
Защо това предизвиква дебати?
Основното опасение на сектора е свързано с изискваните доказателства за „фактически контрол“, което би могло да доведе до нови тежки проверки и рискове от забавяне на плащанията.
- Позиция на част от държавите: Настоява се за запазване на досегашното правило – площта просто да бъде на разположение на фермера.
- Алтернативни предложения: Предлага се земята да се счита за предоставена на стопанина автоматично, освен при възникване на казуси с двойно заявяване или изрично възражение от страна на собственика.
- Цел на преговорите: Намиране на баланс между предотвратяването на злоупотреби и избягването на нови сложни процедури за доказване.
На какъв етап са преговорите за ОСП след 2027 г.?
Преговорният процес продължава интензивно под ръководството на ротационните председателства:
- Постигнат напредък: По време на Кипърското председателство е договорен частичен общ подход по проекта за регламент за Националните и регионалните планове (НРП).
- Текущи задачи: През втората половина на 2026 г. Ирландското председателство има за цел да придвижи ключовите въпроси до срещата на върха през октомври, с цел постигане на политическо споразумение преди края на годината.
- Риск от забавяне: Ако политическото споразумение не бъде постигнато навреме, приемането на секторното законодателство през 2027 г. ще се забави. Това може да възпрепятства старта на новите планове от януари 2028 г. и да наложи въвеждането на преходен период.
Какви други ключови промени се обсъждат?
Освен дефиницията за допустим хектар, дискусиите обхващат още няколко фундаментални понятия и правила:
1. „Активен земеделски стопанин“
Търси се гъвкавост, за да може всяка държава да определя критериите спрямо местните си условия. Целта е да се избегне необоснованото изключване на реални производители поради въвеждане на твърде строги изисквания (напр. задължителна основна професия или конкретен размер на стопанството).
2. „Земеделска дейност“ и „Земеделска площ“
Предвижда се запазване на познатия модел от действащата ОСП — поддържане на земята, производство или и двете, без да се изисква от фермерите непрекъснато да декларират конкретния вид дейност за всеки отделен парцел. Запазват се и познатите основни категории: обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи.
3. „Млад фермер“
Обсъжда се възрастовата граница да остане между 35 и 40 години, с възможност за удължаване до 45 години при определени социални или семейни обстоятелства. Изискванията за умения и обучение се предлага да се определят на национално ниво, вместо да бъдат задължителни за целия ЕС.
Директни плащания и позициите на България
- Външна конвергенция: България подкрепя процеса по намаляване на различията в нивата на директните плащания между държавите в ЕС до достигане на средното равнище за Съюза.
- Запазване на Преходната национална помощ: Настоява се за нейното продължаване като важен инструмент за подкрепа.
- Приспадане на разходите за труд: Българската позиция подкрепя приспадането на разходите за заплати и осигуровки преди прилагането на таваните върху плащанията, за да се защити заетостта в селските районы.
- 100% финансиране за екосхемите: Изразено е категорично възражение срещу евентуално национално съфинансиране по екосхемите. Настоява се те да останат изцяло финансирани от бюджета на ЕС, за да не се натоварва националният фиск и да се гарантира равнопоставеността между държавите.
Времева рамка на преговорния процес
| Период | Предвидени действия |
| Края на 2026 г. | Завършване на анализите за планиране, одобряване на препоръките на ЕК и постигане на споразумение по Многогодишната финансова рамка (МФР). |
| 2027 г. | Преглед, разглеждане и одобряване на проектите на новите национални планове. |
| Януари 2028 г. | Официален старт на изпълнението на новите планове за подпомагане. |
