Споровете за европейския бюджет поставят под въпрос навременното начало на новата селскостопанска политика. Обсъжда се преходна 2028 година, за да не останат фермерите без подпомагане.
В Европейския съюз все по-сериозно се обсъжда възможността действащата Обща селскостопанска политика да бъде удължена с една година. Причината е липсата на съгласие между държавите членки относно бъдещия европейски бюджет и разпределението на средствата за периода 2028–2034 година.
Предложението предвижда 2028 година да бъде преходна, като земеделските производители продължат да получават подпомагане въз основа на действащите правила, ако новото законодателство не бъде прието навреме.
Подобно решение би осигурило предвидимост както за растениевъдите, така и за животновъдите, които планират дейността си в зависимост от европейското финансиране.
Шест държави искат по-малък европейски бюджет
Основното препятствие пред бъдещата селскостопанска политика остава финансовата рамка на Европейския съюз.
Разногласията не се ограничават единствено до общия размер на бюджета. Държавите членки имат различни позиции и относно средствата, които трябва да бъдат отделени за земеделие, регионално развитие и останалите европейски политики.
Германия настоява предложеният бюджет да бъде намален със стотици милиарди евро. Тази позиция се подкрепя от Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция.
Шестте държави осигуряват приблизително 40% от приходите в общия европейски бюджет, което придава значителна тежест на исканията им.
Германският канцлер дори допуска възможността преговорите за следващата многогодишна финансова рамка да завършат без споразумение.
Това поставя под въпрос не само размера на бъдещото земеделско подпомагане, но и сроковете, в които новата политика ще може да започне да се прилага.
България сред 17 държави, които не приемат ново орязване на средствата
Срещу допълнителното намаляване на финансирането се обявяват 17 държави членки, сред които е и България.
На 3 октомври те изпращат общо писмо до ирландското председателство, с което настояват средствата за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъдат запазени.
Основният им аргумент е, че предложението на Европейската комисия вече води до реално намаляване на покупателната способност на предвиденото финансиране.
С други думи, дори когато определена сума изглежда запазена на хартия, с нея могат да бъдат закупени по-малко стоки и услуги заради поскъпването през последните години.
Според държавите, подписали писмото, допълнителното съкращаване на средствата би задълбочило проблема и би ограничило възможностите за развитие на земеделските стопанства.
Защо се обсъжда преходна 2028 година?
Настоящата Обща селскостопанска политика обхваща периода 2023–2027 година. За да започне следващият програмен период без забавяне, европейските институции трябва да постигнат съгласие не само за бюджета, но и за новите правила за подпомагане.
След това държавите членки трябва да подготвят необходимите национални документи и механизми за прилагането им.
Ако тези процедури не приключат навреме, съществува риск от прекъсване между двата програмни периода.
Именно затова се обсъжда приемането на специален преходен режим, който да позволи плащанията през 2028 година да продължат по досегашната система.
Подобно решение не би било прецедент.
Европейският съюз вече приложи този подход през 2021 и 2022 година, когато новата селскостопанска политика не беше готова да започне по първоначалния график. Тогава беше приет специален регламент, който осигури продължаване на подпомагането до въвеждането на новите правила.
Засега удължаването с една година остава обсъждана възможност, а не окончателно решение.
Какво иска България от следващата селскостопанска политика?
Наред с въпроса за бюджета страната ни поставя и конкретни искания, свързани с бъдещите условия за подпомагане.
По време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел на 28 септември българската страна настоява да бъде запазена възможността за предоставяне на преходна национална помощ.
Друго важно искане е държавите членки сами да решават дали да прилагат намаления и максимални ограничения върху директните плащания.
България предлага също националните власти да могат да определят праговете за тези намаления според особеностите и структурата на земеделските стопанства.
При изчисляването им трябва да има възможност да бъдат приспадани разходите за трудови възнаграждения и осигуровки.
Сред останалите приоритети са:
– Създаване на специална възможност за подпомагане на маслодайната роза.
– Повече средства и възможности за инвестиции в напояване и управление на водите.
– По-гъвкави механизми за подпомагане при кризи.
– Гарантирано финансиране за земеделски консултации и въвеждане на нови технологии.
– Запазване на правилото, което позволява средствата за определена бюджетна година да бъдат усвоявани в рамките на още три години.
Последното искане е особено важно за инвестиционните проекти, при които процедурите, доставките и строителните дейности невинаги могат да приключат в кратки срокове.
Какво означава евентуалното удължаване за фермерите?
За земеделските производители най-същественият въпрос е да няма прекъсване на финансовата подкрепа при преминаването към следващия програмен период.
Една допълнителна година по действащите правила би дала повече време на европейските институции да постигнат съгласие, а на националните администрации – да подготвят необходимите промени.
За стопаните това би означавало по-голяма предвидимост при планирането на производството, инвестициите и очакваното подпомагане.
Все пак евентуалният преходен режим не означава автоматично, че всички настоящи условия и размери на субсидиите ще останат непроменени. Конкретните правила ще зависят от бъдещото европейско решение и осигуреното финансиране.
Засега преговорите продължават. Дали 2028 година ще се превърне в още една преходна година за европейското земеделие, ще зависи преди всичко от способността на държавите членки да постигнат съгласие за парите.
Допълнение от последните европейски преговори
Междувременно ирландското председателство е предложило компромисен бюджет от приблизително 1,62 трилиона евро – със 141 милиарда евро по-малко от първоначалното предложение на Европейската комисия. Въпреки отстъпката разногласията продължават.
