С години фермерите слушаха обещания за модернизация, нови инвестиции и европейска подкрепа, която трябваше да промени облика на българското земеделие. На хартия парите ги имаше. В програмите също. В реалността обаче огромна част от този ресурс така и не стигна до стопанствата.
След дълъг период на неясни отчети и почти пълна липса на прозрачност около изпълнението на европейските програми, Министерството на земеделието най-после призна мащаба на проблема. Данните показват картина, за която в сектора се говори отдавна — администрацията отново не успява да усвои средства, докато фермерите затъват между скъпи фуражи, суша, болести, кредити и непрекъснато растящи разходи.
Според официалните разчети на министерството, към края на 2025 г. България е загубила общо 310 млн. евро по старата Програма за развитие на селските райони 2014–2022 г. и по новия Стратегически план.
Само по ПРСР неусвоените средства достигат 193,5 млн. евро. Това са пари, които трябваше да отидат за:
– нови трактори и комбайни;
– модерни животновъдни ферми;
– доилни системи;
– мандри;
– кланици;
– напояване;
– фотоволтаици;
– обновяване на стопанствата.
Вместо това част от българските ферми продължават да работят с техника отпреди 20–30 години, а много животновъди още ремонтират обори с подръчни средства, защото проектите или се бавят с години, или изобщо не стигат до подписване.
Към загубите по ПРСР се добавят още 46,7 млн. евро неизползвани средства по инвестиционните интервенции на Стратегическия план. Заедно с националното съфинансиране общата щета по тази линия достига 117 млн. евро.
Така реално над половин милиард евро не са стигнали до земеделските производители.
Министърът на земеделието Пламен Абровски директно призна, че причината е в начина, по който администрацията е управлявала процедурите, приемите и изпълнението на програмите през последните години.
Най-тежкото може тепърва да идва
Още по-притеснителни са прогнозите за 2026 г.
По сметки на министерството, ако сегашното темпо се запази, България може да загуби нови 80 млн. евро европейски средства само през тази година. Заедно с националното участие потенциалната загуба набъбва до близо 200 млн. евро.
Това вече не е просто чиновнически проблем или статистика в поредния отчет. Тези пари са реални инвестиции, които липсват в селата и стопанствата.
За едни фермери това означава пропусната модернизация. За други — невъзможност да изградят нова ферма. За трети — отказ от развитие и постепенно затваряне на производството.
Особено тежко ситуацията удря животновъдството, където обновяването на сградите и оборудването струва скъпо, а без европейска помощ много стопанства просто не могат да си го позволят.
Министерството търси авариен изход
На този фон новият екип в министерството все пак се опитва да спаси поне част от средствата.
Заместник-министрите, които отговарят за директните плащания и Стратегическия план, са намерили възможност около 33 млн. евро да бъдат пренасочени към извънредна кризисна мярка.
Идеята е тези средства да се използват за компенсации при:
– климатични щети;
– суша;
– икономически сътресения;
– природни бедствия;
– загуби вследствие на тежките условия през 2026 г.
Според министерството европейските регламенти позволяват подобно прехвърляне на средства. За целта обаче България трябва първо да получи одобрение от Европейската комисия, а след това да промени официално Стратегическия план — процедура, известна с бавните си срокове и тежка администрация.
Само два приема при планирани единадесет
Още един сериозен проблем е огромното изоставане при отварянето на приемите по инвестиционните мерки.
До края на 2026 г. са планирани 11 интервенции, но към момента са стартирали едва две.
Това означава, че времето за кандидатстване, оценка, подписване и реално изпълнение на проектите става опасно кратко. А когато сроковете се скъсят прекалено, рискът парите отново да останат неусвоени става огромен.
Фермерските организации от години предупреждават за едни и същи проблеми:
– бавни оценки;
– постоянно променящи се правила;
– липса на предвидимост;
– тежка документация;
– административни забавяния;
– отказ на фермерите да инвестират заради несигурността.
В много случаи самите проекти остаряват още преди да бъдат одобрени, защото цените на техниката и строителството междувременно скачат рязко.
България ще настоява за повече време
Заради опасността от нови загуби страната ще поиска промяна в европейските правила — от системата N+2 към N+3.
Това означава държавите членки да получат 3 години вместо 2 за усвояване на средствата по инвестиционните мерки. Ако подобна промяна бъде приета, администрациите ще имат повече време да обработват проектите и да разплащат средствата.
Самият министър признава, че шансовете не са особено големи, защото за подобно решение е нужна подкрепа както от Европейския парламент, така и от държавите членки.
Но България няма особен избор. Защото при сегашното темпо рискът нови десетки милиони евро да изгорят става напълно реален.
Земеделието не може да чака безкрайно
В сектора отдавна се е натрупала умора от стратегии, обещания и постоянни ремонти на правилата. Фермерите чакат не нови презентации, а реално работещи приеми, бързи оценки и навременни плащания.
Защото зад тези 310 млн. евро стоят не просто счетоводни числа.
Това са неизградени ферми, некупени машини, затворени животновъдни стопанства и пропуснат шанс българското село да се съживи.
А земеделието рядко прощава изгубеното време.
