Груповото отглеждане на телета може да даде много добри резултати, но само ако се спазват конкретни правила. Не е достатъчно телетата просто да бъдат събрани в една група. Трябва да има достатъчно площ, правилен брой животни, добър старт след раждането, редовно хранене, чисти поилки, сух фураж, свеж въздух и ежедневно наблюдение. Иначе ползата бързо се обръща в проблем.
На всяко теле трябва да се осигурят около 3 кв. м площ. Това е мястото, което му трябва за лягане, движение и нормално поведение. Когато площта е твърде малка, телетата се стресират, започва блъскане, появява се агресия и по-слабите животни остават назад.
Броят на телетата в една група е добре да бъде между 6 и 10. Ако са по-малко, социализацията е ограничена. Ако са повече, рискът от болести и агресия става по-голям. Практично казано, групата трябва да е достатъчно малка, за да може фермерът да вижда всяко теле и да реагира навреме.
Първоначалното индивидуално отглеждане през първите 1–2 седмици е важна мярка, а не каприз. То гарантира коластралното хранене и здравия старт. Теле, което не е приело достатъчно коластра или не е наблюдавано добре в началото, после трудно наваксва. Тук старото правило е желязно: силното теле се прави в първите дни.
Храненето с робот или биберон трябва да бъде редовно, с правилно дозиране и чисти поилки. Пропуснатото хранене води до изоставане при слабите телета. Мръсните поилки носят риск от инфекции. Това е една от онези грешки, които изглеждат дребни, но после излизат скъпо.
Концентрираният стартер, тоест сухият фураж, трябва да се въвежда постепенно след около една седмица. Целта е по-бърз прираст и по-добра подготовка за бъдеща крава. Ранното привикване към сух фураж подпомага развитието на търбуха и прави прехода по-лек.
Вентилацията и чистотата са задължителни. Леглата трябва да се поддържат постоянно чисти, а въздухът да бъде свеж. Лошите условия директно водят до диарии и дихателни проблеми. Няма как телетата да са здрави, ако лежат на мокро и дишат тежък, застоял въздух.
Слабите телета трябва да се наблюдават всеки ден. Ако силните телета ги избутват, ако има агресия или ако някое теле не се храни достатъчно, това трябва да се коригира веднага. Забавянето тук не помага. Слабото теле не чака удобно време, то губи сили всеки ден.
Стабилността на групата също е много важна. Смяната на телета и смесването на различни възрасти трябва да се минимизира. Честите промени причиняват стрес и увеличават риска от заболявания. Стабилните групи дават по-добра социализация и по-спокойно развитие.
Изводът е ясен: груповото отглеждане на телета е добро решение само когато има ред и контрол. Около 3 кв. м площ на теле, групи от 6 до 10 животни, индивидуален старт през първите 1–2 седмици, редовно хранене, чисти поилки, постепенно въвеждане на стартер, добра вентилация, ежедневно наблюдение на слабите телета и стабилни групи. Това са нещата, които пазят здравето, намаляват риска и подготвят по-добри бъдещи крави.
