Докато в някои европейски държави сушата и горещото време свалят добивите на основните зърнени култури под обичайните равнища, България тази година има сериозен повод за удовлетворение. Страната е прибрала близо 7,4 милиона тона пшеница, с което се очертава да запише рекордна реколта за втора поредна година. Резултатът е още по-впечатляващ, тъй като е постигнат при почти 7% по-малко засети площи.
Това означава, че рекордът не идва от разширяване на площите, а основно от по-високата производителност на декар.
Средният добив от пшеница достига около 630 кг/дка, което е с 9% повече спрямо 2025 г. и с 12% над средното равнище за последните пет години. По ръст на добивите спрямо петгодишната средна стойност България е на второ място в Европейския съюз след Румъния.
Царевицата се очаква да компенсира слабата 2025 година
Перспективите пред царевицата също са значително по-добри. Според оценките на системата за мониторинг на селскостопанските култури МАРС (MARS) умерените температури през юли и август са ограничили топлинния стрес върху растенията.
Валежите са поддържали достатъчна влажност на почвата в голяма част от страната, което е създало добри условия за развитието и наливането на царевичното зърно.
Прогнозният среден добив е около 550 кг/дка. Това е с 29% над петгодишната средна стойност и повече от два пъти над нивото, отчетено през 2025 г.
Така царевицата има потенциал да отбележи сериозно възстановяване след слабия предходен сезон.
Слънчогледът също е с много добри перспективи
Добри са очакванията и за слънчогледа, който е сред стратегическите култури за българското земеделие и има важно място на пазара на Европейския съюз.
Прогнозният добив е около 230 кг/дка. Това е с 13% над средното за последните пет години и с 37% повече спрямо предходния сезон.
При нормално приключване на жътвата българските производители могат да очакват значително по-добри резултати от миналата година.
Добивите поставят България сред добре представящите се страни
Като цяло перспективите за пролетните култури в България са по-добри в сравнение с редица други европейски държави, засегнати през това лято от високи температури и суша.
Състоянието на посевите се е влошило до известна степен през август, но прогнозите за царевицата и слънчогледа все още остават значително над дългосрочните средни стойности.
За българските фермери това безспорно е добра новина. Но рекордният добив е само едната страна на сметката. Крайната равносметка за стопанствата ще зависи и от изкупните цени, себестойността на продукцията, разходите за производство и възможностите за реализация на зърното.
Точно затова тазгодишната реколта може да бъде определена като много силна производствено, но истинският резултат за фермерите ще стане ясен, когато към тоновете от декар се добави и цената, на която те ще бъдат продадени.
