Качеството на грубите фуражи е от решаващо значение за продуктивността и здравето на животните, особено в днешните условия, когато изкупната цена на млякото е непостоянна. Именно затова всеки фермер трябва да знае с точност хранителните стойности на използвания силаж и най-вече дали той е годен и безопасен за хранене.
Правилната оценка на силажа изисква не само лабораторен анализ на хранителните показатели, но и редовен контрол на качеството. Освен хранителната стойност и енергийната плътност, от особено значение са протичането на ферментационния процес и хигиенният статус на силажа. Всички тези показатели са свързани и могат пряко да повлияят върху приема на фураж, здравословното състояние на животните и в крайна сметка върху тяхната продуктивност.
За да бъде балансиран приемът на хранителни вещества, показателите на силажа трябва да бъдат правилно оценени и съобразени с останалите компоненти на дажбата. За правилното протичане и стабилизиране на ферментационните процеси силажът трябва да престои минимум шест до осем седмици. Едва след този период е препоръчително да се извърши лабораторен анализ за съдържанието на основните хранителни вещества, обикновено чрез NIR анализ. Получените резултати са важна основа за изчисляване и балансиране на дажбата.
Само хранителният анализ обаче не е достатъчен, за да се определи цялостното качество и пригодността на силажа за хранене. Необходимо е да се оцени и качеството на ферментацията, както и хигиенният му статус. Правилно протеклата ферментация е един от основните фактори за получаването на стабилен и качествен силаж. Тя има значение не само за вкусовите качества и приемливостта на фуража, но и за неговата стабилност и съхранение.
Царевичните силажи по принцип се поддават много добре на силажиране, но при определени условия проявяват склонност към загряване, особено при достъп на въздух. Затова при тях е особено важно да се следи хигиенният статус. Количеството на установените дрожди може да даде ценна информация за потенциалния риск от повторно загряване и влошаване на качеството при отваряне и използване на силажната маса.
Често стопаните разчитат единствено на резултатите от еднократно лабораторно изследване. Това обаче невинаги дава пълна картина на реалното състояние на силажа. Препоръчително е по време на целия период на хранене силажът да бъде изследван периодично, включително чрез вземане на представителни проби от различни части на силажната яма. Така може по-добре да се установят евентуални промени в качеството.
Редовното наблюдение е особено важно, защото една силажна яма невинаги съдържа продукт с напълно еднакви характеристики. Разликите могат да бъдат свързани със състава на растителната маса, степента на изсушаване, влажността, уплътняването и начина, по който е протекла ферментацията в отделните участъци. Дори образуването на млечна киселина може да варира в зависимост от условията. Затова резултатът от една лабораторна проба показва само състоянието на конкретния анализиран материал, а не непременно на цялата силажна маса.
Който не контролира качеството на силажа, рискува да изхранва животните „на сляпо“. Това може да има директни икономически последствия. Дори привидно малки отклонения в качеството могат да доведат до по-нисък прием на фураж, промени в дажбата, проблеми със здравословното състояние на животните и спад на продуктивността. В крайна сметка това означава реални загуби за фермата.
Затова редовната органолептична проверка трябва да бъде част от ежедневния контрол. С малко практика фермерът може сам да получи първите индикации за състоянието на силажа чрез оценка на неговата миризма, структура и цвят. Трябва да се следи за наличие на замърсявания, необичайно затопляне, мухъл или други видими промени. Не по-малко важен е и практическият показател – как животните приемат фуража. Ако приемът намалее или животните започнат да подбират определени части от дажбата, това също е сигнал, който не бива да се пренебрегва.
Ако при органолептичната проверка бъдат установени отклонения или аномалии, е препоръчително да се направи нов лабораторен анализ. Така фермерът може да установи причината за промяната и при необходимост да коригира дажбата, вместо да чака проблемът да се отрази върху животните и продуктивността.
Най-добрият подход е лабораторният анализ да се комбинира с постоянен визуален, органолептичен и практически контрол. Само така фермерът може да реагира навреме, да коригира дажбите и да ограничи икономическите загуби. Натрупаната информация от един хранителен сезон е ценна и за следващата силажна кампания, защото позволява да се вземат по-точни решения относно прибирането, изсушаването, уплътняването, покриването и съхранението на силажната маса.
Важна част от управлението на качеството е и целенасочената употреба на подходящи силажни добавки. Те не могат да компенсират лошата технология на силажиране, но при правилен избор и приложение могат да подпомогнат процеса на ферментация, стабилността и съхранението на силажа. Затова изборът на добавка трябва да бъде съобразен с конкретната суровина, условията на силажиране и поставената цел.
Качественият силаж не започва от лабораторията – той започва още на полето. Лабораторният анализ показва какво има във фуража, а ежедневният контрол показва какво действително се случва с него. За фермера това означава едно: по-добър контрол върху дажбата, по-здрави и продуктивни животни и по-малко излишни разходи.
