Все повече фермери се отказват от индивидуалните клетки за телета и преминават към групово отглеждане – модел, който доказва, че животните растат по-здрави, по-спокойни и с по-добри резултати в угояването. Според д-р Б. Синапов това не е просто модна тенденция, а необходима стъпка към модерното и хуманно животновъдство.
Въпрос: Д-р Синапов, какъв е Вашият опит като ветеринарен лекар?
Д-р Бранимир Синапов: Опитът ми във ветеринарната медицина е вече близо 19 години. Още преди да завърша висшето си образование, започнах да практикувам, тъй като имах диплома от Техникума по ветеринарна медицина в Стара Загора.
Паралелно с обучението си, още във втори–трети курс, започнах работа във ферма – при Минчо Иванов в село Кортен. Постепенно започнах да обслужвам и други ферми, а днес работя с около 17–18 стопанства в България и Северна Македония – предимно млечни, но и месодайни. Най-голямата ферма има около три хиляди крави, а повечето – между хиляда и хиляда двеста. Освен като ветеринарен лекар, съм и консултант на част от тях.
Въпрос: Какво е мнението Ви за новите технологии при отглеждането на телета – от индивидуално към групово?
Д-р Синапов: Световното животновъдство се развива с изключителни темпове, включително и по отношение на технологиите и организацията на труда. Груповото отглеждане на телета е по-естествено и социализира животните още от ранна възраст, което им помага да се адаптират по-лесно към стадото.
Основният риск е свързан с контрола и профилактиката – ако не се спазва стриктна хигиена, при поява на заболяване заразата се разпространява по-трудно за овладяване.
Роботизираните системи решават този проблем, защото след всяко хранене автоматично се извършва почистване и дезинфекция. Ако обаче се използват кофички или биберони, които не се измиват след всяко теле, това може да стане източник на зараза. Затова е изключително важно хигиената да е безкомпромисна, а помещенията – добре проветрявани.
Въпрос: Какви са основните предимства на груповото отглеждане?
Д-р Синапов: Предимствата са много.
На първо място – на по-малка площ могат да се отглеждат повече телета. Второ – при роботизираните системи животните имат постоянен достъп до храна, 24 часа в денонощието.
Системата може да дозира млякото индивидуално – например шест литра дневно да се разпределят на малки порции през целия ден, което е по-близо до естественото хранене и предпазва от храносмилателни проблеми.
Допълнително могат да се добавят пробиотици директно в млякото. Собственикът има достъп до данните в реално време – вижда от телефона си кое теле е яло, колко е изпило, дали има отклонение в поведението.
При индивидуално хранене един работник може да обслужва около 120–150 телета, докато при групово – до 500, без компромис с качеството на грижата.
Въпрос: Влияе ли това на растежа и бъдещия млеконадой?
Д-р Синапов: Да, и то много.
Ако в млечния период телето не получи достатъчно мляко или е преживяло заболяване, то няма как по-късно да стане високопродуктивна крава.
Социализацията също е важна – индивидуално гледаните телета по-трудно се адаптират, по-стресирани са и това влияе на прираста.
Когато се гледат групово, те се развиват по-бързо, по-уверено и с по-добър апетит. При отбиването стресът е значително по-малък, защото не настъпва внезапна промяна в условията и контактите.
Въпрос: Какви са основните предизвикателства при груповото отглеждане?
Д-р Синапов: Най-важното е профилактиката – и то не след раждането, а още при майките. Те трябва да се ваксинират навреме, за да имат богата на имуноглобулини коластра.
Телетата трябва да получават концентриран фураж от седмия–десетия ден, а по-късно и сено. Тези неща трябва да се следят внимателно.
Друг често подценяван проблем е вентилацията – при затворени помещения рискът от пневмонии нараства, защото липсва обмен на въздух.
При роботизираното хранене този риск е минимален – системата поддържа постоянна хигиена и не позволява замърсяване.
Въпрос: Как се предотвратява подсукването при групово гледане?
Д-р Синапов: Подсукване почти не се наблюдава, ако технологията се спазва. Преди сучене телето трябва да има достъп до концентриран фураж – след като се нахрани, започва да яде и губи инстинкта да смуче други животни.
Най-често подсукване има при рязко отбиване – когато индивидуално гледани телета изведнъж се съберат в група. Ако отглеждането е групово от самото начало и отбиването е плавно, този проблем изчезва.
Въпрос: А как стоят нещата при по-малките ферми?
Д-р Синапов: При 20–50 телета без роботизация става доста трудоемко. Собствениците често избират групово гледане, защото е по-бързо, но тогава човекът трябва да е добре подготвен – иначе трудно ще поддържа хигиената и реда. Роботът в случая е голямо улеснение.
Въпрос: Фермери споделят, че когато телетата са по двойки, е трудно да се хранят – трябва двама души да ги държат…
Д-р Синапов: Това е вярно при ръчно хранене. За да се избегне хаосът, най-добре е предварително да се приготвят кофичките – например 10 броя с мляко, и да се подредят наведнъж. После всички телета се пускат и всяко си намира биберона. Така работата става по-организирана.
Но, честно казано, роботът отново е най-доброто решение – контролира, дозира, почиства и не се уморява.
Заключение:
Груповото отглеждане на телета е не просто тенденция, а логична стъпка към по-модерно, ефективно и хуманно животновъдство. Индивидуалните клетки постепенно остават в миналото, а бъдещето принадлежи на технологиите, които осигуряват едновременно по-добър растеж, по-здрави животни и по-малко стрес за всички – и за хората, и за телетата.
инж. Стефан Димитров
