На базата на най-актуалните световни данни за разпределението, размерите на стопанствата и производството на култури, Food and Agriculture Organization of the United Nations (ФАО) очертава практически възможности за интегрирани устойчиви практики за земеползване и управление, заедно с адаптирани политики.
Приблизително 1,7 милиарда души живеят в райони, където добивите на култури намаляват поради човешки предизвикана деградация на земята – разпространена, но често пренебрегвана криза, която подкопава селскостопанската продуктивност и застрашава екосистемите глобално.
Въздействието на деградацията на земята
ФАО дефинира „дeградация на земята“ като дългосрочен спад в способността на земята да предоставя основни екосистемни функции и услуги.
Деградацията рядко идва от една единствена причина. Обичайно се получава от комбинация от фактори: природни (еразия на почвата, засоляване) и все по-доминиращи предизвикани от човека (обезлесяване, прекомерна паша, неустойчиви практики на отглеждане и напояване).
За да се измери това явление, докладът използва подход, базиран на „дълг“ (degradation debt) — сравнява текущите стойности на три ключови показателя (органичен въглерод в почвата, ерозия на почвата и съдържание на вода в почвата) с условия, които биха съществували без човешка намеса в естествено състояние. Тези данни се обработват чрез машинно обучение, което интегрира екологични и социално-икономически фактори на промяната.
Докладът изчислява, че в тези райони добивите от култури са средно с ~ −10 % по-ниски заради човешка намеса. Сред засегнатите са и около 47 милиона деца под петгодишна възраст, които страдат от забавяне на растежа. Най-силно засегнати са азиатските държави — както поради натрупана степен на деградация, така и заради висока гъстота на населението.
Практически възможности и политики
Докладът не остава само с диагностика — той предлага и позитивен сценарий: обръщането само на 10 % от деградиралите обработваеми земи чрез устойчиви практики (като сеитбообращение, покривни култури, защита на почвеното биоразнообразие) би могло да възстанови достатъчен производствен капацитет, за да се изхранват допълнително ~ 154 милиона души годишно.
Подобни мерки не само подобряват продоволствената сигурност, но и намаляват натиска върху природните екосистеми, подпомагат изграждането на по-устойчиви агро-хранителни системи.
За да се постигнат тези цели, ФАО призовава за интегрирани стратегии за земеползване и политически интервенции — включително регулаторни мерки (контрол върху обезлесяване), стимули в програмите и механизми с кръстосано спазване, които свързват субсидиите с екологични резултати.
Размер, структура на стопанствата и релевантност
Докладът подчертава, че деградацията засяга стопанства от всякакъв размер. Въпреки това, политиките трябва да се адаптират към структурата на стопанствата — дребните стопани имат различни финансови и технически ограничения спрямо по-големите ферми, които управляват по-голямата част от земята и имат по-голям капацитет за мащабна реализация.
Това означава, че прилагането на устойчиви практики и политически мерки трябва да отчита специфичното разпределение на стопанствата в дадена страна — за да се постигне максимален ефект в превенцията и обратния процес на деградацията.
Какво значи това за България
- Ако в България има райони с обработваеми земи, които страдат от ерозия, оподзоляване или засоляване — следва да се погледнат устойчиви практики като въведените в доклада.
- Малките стопанства, които в България са често срещани, трябва да получат помощ — финансово, техническо, с обучения — за да се адаптират към практики като сеитбообращение, покривни култури, защита на почвеното биоразнообразие.
- Политиките на ниво държава и ЕС трябва да се прегледат: субсидии да се свързват с конкретни екологични резултати, контрол върху обезлесяването, паша и земеползване — това е посока, която докладът ясно посочва.
