Европейската комисия представи първата по рода си общоевропейска стратегия за животновъдството. Документът чертае курса на сектора за следващите години, поставяйки фокус върху конкурентоспособността, устойчивостта и продоволствената сигурност на съюза.
Въпреки че стратегията на този етап е само политическа рамка и не въвежда незабавни нови задължения, тя очертава ясен график за бъдещи законодателни промени.
Накъде се насочва секторът?
Стратегията стъпва върху пет основни стълба:
1. Повишаване устойчивостта на сектора
2. Засилване на конкурентоспособността
3. Устойчиво развитие
4. Запазване на регионалното разнообразие във фермерството
5. Налагане на високи производствени стандарти
Какво предстои: Ключови реформи и срокове
Законодателният двигател на Брюксел ще се задвижи поетапно през следващите две години:
До края на 2026 г. (Птицевъдство): Подготвят се правила за поетапно премахване на клетките при кокошките носачки и бройлерите, спиране на практиката за умъртвяване на мъжки пилета и стриктен контрол върху вноса от трети страни.
През 2027 г. (Свиневъдство): Очаква се предложение за преминаване от индивидуално към групово отглеждане на свинете.
Равнопоставеност при вноса: ЕС ще настоява вносните стоки да отговарят на същите високи европейски стандарти, за да няма лоялна и нелоялна конкуренция на пазара.
Защита за бизнеса и независими фуражи
За да не останат фермерите сами срещу новите изисквания, ЕК подготвя специален финансов инструмент за модернизация, подкрепен и от средства по Общата селскостопанска политика (ОСП).
Паралелно с това бе представен и Европейски план за протеините. Целта е Европа да произвежда повече собствени растителни протеини и да намали критичната си зависимост от внос на суровини за фуражи.
Какво следва? Предстоящите законодателни предложения тепърва ще преминат през дебати и гласуване в Европейския парламент и Съвета на ЕС, преди да станат задължителни за държавите членки.
