Какво се случва с телетата в млечните ферми?

Отделяне от майката

В млечните стопанства телетата обикновено остават с майките си само няколко часа след раждането. Кравата бързо се връща в стадото, а телето се настанява в специално място за отглеждане заедно с други телета.

През първите дни новороденото получава коластра – мляко, богато на вещества, които укрепват имунната му система. Тя се дава чрез шише или кофа, а не директно от вимето. След този период храненето продължава с пълномаслено мляко или заместител на мляко на прах, смесен с топла вода.

Проблемът с мъжките телета

В съвременните ферми мъжките телета и част от женските нямат стопанска стойност. Те се продават още на няколко седмици на специализирани угоителни ферми. Това важи и за биологичното животновъдство, тъй като там почти няма угоителни ферми.

Угояването на млечни телета е слабо рентабилно – породите са селектирани за мляко, а не за месо. Добавя се и свръхпредлагане, което сваля цените. Често парите, които получава фермерът, не покриват дори минималните разходи за отглеждането. Затова стопаните се стремят да продават телетата възможно най-рано.

Угояване и рискове

Телетата се транспортират често на дълги разстояния, включително в чужбина – например в Нидерландия, където има специализирани ферми. Там животните се събират от различни стада и рискът от заболявания е висок. Това обяснява и честата употреба на антибиотици.

Месото от телета на възраст седем до осем месеца се продава като телешко. Повечето обаче се угояват до една-две години в програми за бикове или юници.

Закон и етика

Макар че мъжките телета са икономически нежелани, ранното им умъртвяване е забранено. Германският Закон за хуманно отношение към животните не допуска убиване без основателна причина. Така проблемът остава – търсят се решения, които да съчетават икономика и хуманност.

Възможни решения

  • Сперма с определен пол: позволява до 90% женски телета, но е скъпа и увеличава риска от незаплождане. Освен това прекалено много женски животни ще ускори подмяната на кравите.

  • Инициативата „Братко теле“: в биологични ферми телетата се отглеждат с майките или други крави, имат достъп до пасища и се колят на пет-шест месеца. Така произведеното телешко е по-хуманно, но и значително по-скъпо.

  • Подобряване на осеменяването: използване на бикове, които дават и по-добри угоителни показатели, би повишило цената на месото, но намалява млечния добив.

  • Породи с двойно предназначение: като симентал – осигуряват и мляко, и месо. Но преминаването изцяло към такава порода е сложно и скъпо.

  • Намаляване на броя на телетата: удължаване на периода на доене преди следващо осеменяване би ограничило общото производство на телета и съответно излишъка от мъжки животни.

ОСТАВЕТЕ ОТГОВОР

Please enter your comment!
Please enter your name here

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.