Успехът във всяка говедовъдна или овцевъдна ферма зависи от нещо, което не се вижда с просто око – микроскопичните обитатели в стомаха на преживните животни. Търбухът функционира като огромен биореактор, в който милиарди микроби, разграждащи фибрите, работят денонощно, за да извлекат енергия от тревата, сеното и силожа. Без тези малки помощници животното не би могло да усвои нищо от грубия фураж.
Балансът между зърното и грубата храна
За да се постигне по-висока продуктивност, в съвременното животновъдство често се добавя повече зърно (бързи захари и нишесте). Целта е ясна – повече енергия за повече мляко и месо. Тук обаче се крие голям риск. Научно доказано е, че прекаляването с тези „бързи“ фуражи потиска работата на микробите, които смилат фибрите.
Когато балансът се наруши, киселинността в търбуха (неговото pH) се повишава критично. Ако нивата паднат под 5,8, полезните бактерии и гъбички започват да умират. Резултатът е парадоксален: животното яде, но остава гладно на клетъчно ниво, защото „двигателят“ на храносмилането му е блокиран.
Как да разпознаем, че търбухът не работи добре?
Проблемите с храносмилането винаги оставят следи, които опитният стопанин може да забележи навреме:
Намалена продуктивност: При говедата за месо това означава по-нисък дневен прираст (в килограми), а при млечните крави – рязък спад в млечните мазнини.
Несмлено зърно в тора: Наличието на цели зърна в екскрементите е знак, че храната преминава твърде бързо през тракта и животното буквално „изхвърля“ парите ви на земята.
Слаби животни: Ако животните губят упитаност (телесно състояние) въпреки пълните ясли, това е сигнал за лоша усвояемост на дажбата.
Топлинният стрес – скритият враг
Летните горещини в България допълнително усложняват ситуацията. Когато температурите се повишат, животните променят поведението си – те започват да избират само финото зърно от дажбата и избягват грубия фураж.
Още по-лошо е, че при жега говедата губят много слюнка чрез учестено дишане и лигавене. Слюнката е жизненоважна, защото тя действа като естествен буфер срещу киселините. Без нея рискът от ацидоза става огромен, а микробите, разграждащи фибрите, спират да работят почти веднага.
Какво казват проучванията?
Световната практика показва, че за максимална ефективност е критично важно да се следи не само количеството на фуража, но и неговата физическа структура. Грубият фураж трябва да е с правилната дължина, за да стимулира преживянето. По време на преживяне животното произвежда литри слюнка, която поддържа киселинността в норми и позволява на полезните микроби да процъфтяват.
Ефективното хранене е изкуство на баланса. Когато се грижим за микробите в търбуха, те ни се отплащат с по-здрави животни и по-висока печалба за фермата.
