Пазарът на млечни продукти у нас влиза в опасна зона. Докато потребителят все по-често посяга към по-евтиния продукт, истинското сирене – особено овчето и козето – губи позиции. Данните на Министерството на земеделието и храните очертават картина, която трудно може да се нарече временна.
Над 12 500 тона имитиращи продукти за една година
През последната отчетена година в магазините са реализирани повече от 12 500 тона сирене с растителни мазнини. Да, количеството е малко по-ниско спрямо предходните години, но остава сериозно.
За сравнение:
– близо 13 000 тона през 2024 година;
– 12 900 тона през 2023 година;
– пик от около 13 590 тона в предходен период;
Това означава едно – пазарът на евтините заместители не просто съществува, а е стабилен. Намалението е минимално и не променя тенденцията.
Истинското краве сирене също отстъпва
Проблемът не засяга само имитиращите продукти. Спад се отчита и при производството на сирене от краве мляко.
През 2022 и 2023 година мандрите са произвели над 75 000 тона краве сирене. През последната отчетена година количеството пада до около 72 000 тона. Това е леко увеличение спрямо предходната 2024 година, когато са произведени едва 71 000 тона, но остава под нивата от преди две години.
С други думи – няма срив, но няма и растеж. А при млечния сектор застоят често е сигнал за бъдещ спад.
Най-силен удар при овче, козе и биволско сирене
Тук вече говорим за сериозен проблем.
През 2023 година производството на сирена от овче, козе и биволско мляко е достигало 10 620 тона. През следващата година количеството се свива до 7 700 тона.
Това е спад от над 2 900 тона, или приблизително 27 %. За сектор, който разчита на по-висока добавена стойност и традиционни технологии, подобно намаление не е просто статистика. Това е предупреждение.
Причините са няколко:
– намаляващо поголовие при овце и кози;
– високи разходи за фуражи и труд;
– по-ниска изкупна цена на млякото;
– силен ценови натиск от евтините заместители;
И тук въпросът е директен: може ли малката ферма да издържи в среда, в която потребителят избира цена пред качество?
По-малко прясно мляко влиза в мандрите
Още един тревожен показател – количеството прясно мляко, използвано за преработка.
От над 708 милиона литра през 2023 година обемът намалява до 686 милиона литра през следващата. Това са 22 милиона литра по-малко за една година.
Когато суровината намалява, няма как крайният продукт да расте.
Регулации има, но работят ли достатъчно?
Още през 2019 година с промени в Закон за храните и подзаконовите актове бяха въведени строги правила за имитиращите продукти.
Основните изисквания са ясни:
– задължителен надпис „Имитиращ продукт“;
– забрана продуктът да се нарича просто „сирене“;
– забрана за смесване на истински и имитиращи продукти в една опаковка;
– продажба само в предварително опакован вид;
– отделни щандове с ясно обозначение;
От края на 2024 година и заведенията за обществено хранене са длъжни да посочват в менюто, когато използват имитиращи млечни продукти. Ако това не е отбелязано, клиентът има право да изиска информация.
На теория правилата са строги. На практика контролът остава ключовият въпрос.
Какво означава това за овцевъдството и козевъдството?
Когато производството на овче и козе сирене пада с почти една трета за година, това не е просто пазарна корекция. Това е сигнал за структурен проблем.
По-малко мляко. По-малко сирене. По-ниска конкурентоспособност.
А междувременно заместителите, макар и леко намалели, продължават да държат стабилен обем.
И тук идва големият въпрос: ще позволим ли традиционното българско овче и козе сирене да стане нишов продукт, достъпен само за ограничен кръг потребители?
Защото истината е проста – ако производството продължи да намалява, цената ще расте. А когато цената расте, част от пазара автоматично се насочва към по-евтината алтернатива. Затваря се кръгът.
Перспективата напред
Ако тенденцията се запази:
– малките мандри ще работят с по-нисък капацитет;
– фермерите ще ограничават стадата;
– вносът ще заема по-голям дял;
– имитиращите продукти ще останат ценово по-достъпни;
Решението не е само в регулациите. Нужно е:
– стабилизиране на изкупните цени на суровото мляко;
– стимули за производство на овче и козе мляко;
– по-строг контрол върху обозначаването;
– активна информационна кампания към потребителите;
Защото сиренето не е просто стока. То е резултат от труд, традиция и дълга верига на производство – от пасището до витрината.
А когато тази верига започне да се къса, първо страда фермерът. После потребителят. И накрая – целият сектор.
Време е въпросът да се постави ясно: искаме ли силно овцевъдство и козевъдство, или ще се примирим с рафтове, пълни с евтини заместители?
