През юни 2026 година се очаква Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз официално да приемат ревизирания текст на член 148 от Общата организация на пазарите (GMO). Тази промяна слага край на дългите политически дебати в млечния сектор относно задължителното сключване на договори между производителите и преработвателите.
Основната цел на европейските законотворци е да се засили позицията на фермерите по веригата за доставки, като им се осигури по-голяма стабилност. Новите правила предвиждат, че при договори с продължителност над шест месеца, фермерите ще имат право на едностранно предизвестие за прекратяване, без да е необходимо да посочват конкретна причина.
Макар на пръв поглед това да изглежда като предимство и свобода за стопаните, пазарните анализатори предупреждават, че мярката може да намали планируемостта и да отслаби дългосрочните партньорства, върху които се гради секторът. Когато преработвателните предприятия нямат сигурност за суровинния си поток, техните калкулации и инвестиции в логистика и капацитет стават по-рискови, което косвено може да засегне и самите фермери.
Още по-интересен е анализът на досегашната практика, тъй като и преди тази реформа държавите членки имаха право да въвеждат тези правила на национално ниво, като 13 от 27 страни вече го бяха направили. Данните за изкупните цени на суровото мляко за последните десет години показват следните реалности:
По-високи изкупни цени на свободния пазар: В държавите, където прилагането на член 148 не беше задължително, мандрите са изплащали средно с над 2 евро на 100 килограма по-висока цена на своите доставчици в сравнение със страните със строги регулации.
Пазарна гъвкавост: В девет от последните десет години ценовото предимство за фермерите на свободните пазари е варирало между 0,89 евро и 5,80 евро за 100 килограма суровина.
Привържениците на регулацията изтъкват, че твърдите договори ограничават резките колебания в цените. Експертите обаче напомнят, че тази сигурност действа и в двете посоки – тя спира спадовете, но пречи на фермерите да се възползват от пазарните пикове. Като работеща алтернатива много мандри в Европа вече предлагат на производителите борсово заключване и специални програми за управление на риска, което гарантира предвидимост без излишна бюрокрация.
Поради биологичния характер и бързата разваляемост на суровото мляко, се препоръчва при националното прилагане на регламента държавите да използват максимално предвидените възможности за изключения, за да се защити конкурентоспособността и икономическата стабилност на млечните ферми.
