Това не е поредният технически анализ. Това е сигнал за посока. Проучване, представено пред Комисията по земеделие (AGRI) на Европейския парламент, поставя основата на сериозна промяна в начина, по който ще се разпределят субсидиите в ЕС. Дебатът вече не е „колко евро ще има в бюджета“, а кой реално се издържа от земеделие и кой само притежава земя.
Документът разглежда как инфлацията и рязкото поскъпване на разходите след 2021 г. са разклатили доходите на фермерите в ЕС.
Инфлацията изяде част от подкрепата
След 2021 г. секторът преживя силни и бързи ценови шокове – особено при енергията и торовете след войната в Украйна, както и от общата инфлация.
Доходите на фермите стават все по-волатилни и чувствителни към внезапни скокове в разходите и пазарните цени.
На ниво ЕС директните плащания формират средно около една трета от селскостопанските доходи. Проблемът е, че те остават номинално стабилни, докато разходите растат. Реалната им стойност намалява. Подкрепата стои на място, а цените не.
Към кого всъщност е насочена помощта?
Проучването подчертава, че справедливият доход е ключова цел на ОСП, защото без икономическа устойчивост няма приемственост и млади фермери.
Въпреки че през последните години има по-добро таргетиране – към млади фермери, малки стопанства и необлагодетелствани райони – значителна част от подкрепата продължава да идва от базовата схема, обвързана с площ.
Именно тук се очертава промяната: плащанията да се обвързват по-тясно с реалните нужди и икономическия риск, а не просто с размера на стопанството.
Индексиране на помощта – тема, която вече не се избягва
Докладът поставя и въпроса за индексиране на подкрепата, така че да се запази реалната ѝ стойност при инфлация.
Това означава ясно нещо: ако разходите растат, субсидията не може да остане замръзена с години. Иначе губи стабилизиращата си функция.
Управление на риска – следващият ключов елемент
Разширяването и по-ефективното използване на инструменти за управление на риска е посочено като необходима стъпка за по-голяма устойчивост, но тези инструменти изискват допълнително развитие.
Бъдещият модел се очертава като смесен пакет: базова подкрепа плюс по-целенасочени механизми за стабилизиране на доходите, управление на риска и устойчивост, при контрол на административната тежест и по-добър мониторинг на данните.
Какво означава това за българските фермери?
Нищо още не е закон, но посоката е ясна: следващата ОСП няма да бъде оценявана само по размера на бюджета, а по начина, по който е разпределен.
За говедовъдството темата е особено чувствителна. Това е сектор с високи постоянни разходи – фураж, електроенергия, ветеринарни услуги, труд – и силна зависимост от колебанията при цените на млякото и месото. Ако бъде въведено индексиране и по-прецизно насочване към реално активните стопанства, това би дало по-голяма предвидимост именно на фермите, които ежедневно поемат производствен риск, а не просто обработват площи.
При евентуално отделяне на субсидиите от размера на земята, говедовъдите с интензивно производство, но ограничена собствена площ, могат да се окажат в по-справедлива позиция спрямо модел, който досега облагодетелстваше основно големи площни стопанства. Фокусът се измества от декарите към реалната продукция и поетия икономически риск.
Дискусията за доходите на фермерите вече навлиза в нова фаза. В нея въпросът не е колко земя притежаваш, а дали можеш устойчиво да се издържаш от земеделие. И този разговор тепърва ще определя правилата за следващото десетилетие.
