Нови болести по животните тревожат Европа
През първите дни на октомври ветеринарни експерти от различни държави на Европа обсъдиха нарастващата опасност от заразни заболявания по селскостопанските животни.
Дискусиите очертаха картина, в която климатичните промени, по-топлите сезони и свободното движение на животни увеличават риска от разпространение на вируси, непознати доскоро за континента.
Сред споменатите заболявания бяха синият език, блистърната болест и шапът – болести, които вече се срещат в части от Южна и Централна Европа. Специалистите изразиха тревога, че условията за тяхното предаване се подобряват, особено през есенните месеци, когато популацията на насекоми е най-голяма.
Променящата се карта на болестите
Докладите от конференцията показват, че вирусните инфекции се придвижват на север, достигайки региони, където никога не са били наблюдавани.
Установени са и нови варианти на вече познати вируси, които се развиват по-бързо и се адаптират към различни климатични условия.
Експертите обръщат внимание, че движението на добитък между страните, търговията с животни и климатичните колебания създават нова среда за разпространение на зарази.
Последици за Европа
Заради тези процеси някои европейски страни вече въвеждат по-строги мерки за наблюдение.
В Испания наскоро беше потвърден случай на блистърна болест по говедата – заболяване, което досега се срещаше предимно в Африка и Близкия изток.
В други държави се увеличава вниманието към заболявания като синия език, чийто вирус се пренася чрез дребни мушици.
Българската перспектива
Балканският регион, включително и България, попада в зоната на повишен риск.
Промените в климата и миграцията на насекоми от юг към север могат да внесат заболявания, които по-рано не са били характерни за нашите ферми.
В миналото страната вече е преживявала огнища на блуетънг и нодулярен дерматит, което показва, че регионът е чувствителен към подобни заплахи.
Общото усещане сред европейските специалисти е, че следващите години ще бъдат по-трудни за животновъдството.
Болестите по животните не могат да бъдат напълно предотвратени, но тяхното поява и движение изискват постоянен контрол, наблюдение и бърза реакция от страните членки.
