Проучване сред млади говеда на възраст между 12 и 16 месеца показва нещо, което практиците отдавна усещат – условията в оборите често не са съобразени с нуждите на подрастващите животни. Наблюдавани са 730 животни в 17 ферми в рамките на 48 часа чрез видеозаснемане. Целта е била да се проследи колко време прекарват в стоене и колко – в лягане и преживяне.
Изводите са притеснителни. В много от стопанствата боксовете са твърде малки, пространствата между тях и към хранителната пътека са ограничени, има течение, а в част от случаите – и пренаселеност. Някои животни трябва да се протягат, за да достигнат фуража. Това води до по-малко лягане и по-слабо преживяне.
А когато младото говедо не ляга достатъчно, натоварването върху копитата се увеличава. Повишава се рискът от кръвоизливи в подметката и от проблеми с крайниците. Наблюдавана е и връзка с дигиталния дерматит (болестта на Мортеларо), но не е установена ясна пряка зависимост.
Тук е същината: младите говеда често остават на заден план, защото не носят директен доход в момента. Инвестициите се насочват към лактиращите крави, където резултатът се вижда веднага в млеконадоя. Но това е краткосрочно мислене.
Животното между 12 и 16 месеца изгражда своята бъдеща продуктивност. Ако през този период не получава достатъчно пространство, комфорт и спокойствие за преживяне, последствията се връщат по-късно – под формата на куцота, по-ниска издръжливост и по-високи ветеринарни разходи.
Лягането не е почивка от работа. То е физиологична необходимост. Преживянето не е навик. То е основа на храносмилането и здравето на търбуха.
Ако младите говеда стоят повече, отколкото лежат, системата не е оптимална. И това трябва да се каже ясно.
