Топлинният стрес е едно от най-големите предизвикателства в съвременното говедовъдство. Когато околната температура и влажността на въздуха надвишат комфортните за животните граници, те започват да изпитват затруднения с охлаждането на тялото си. Това оказва сериозно влияние върху тяхното здраве, благосъстояние и продуктивност.
Кога настъпва топлинният стрес?
Кравите понасят студа много по-добре от жегата. Тяхната „зона на термичен комфорт“ обикновено е между 5°C и 20°C.
За измерване на риска се използва т.нар. Температурно-влажностен индекс (THI). При млечните крави топлинният стрес започва при неочаквано ниски стойности:
THI > 68: Начало на лек топлинен стрес (например при 22°C и 50% влажност).
THI > 72: Умерен стрес, при който спадът в млеконадоя става осезаем.
THI > 80: Силен стрес, застрашаващ здравето на животното.
Основни симптоми и последици
Когато на кравите им е горещо, те променят поведението си, за да отделят излишната топлина:
Учестено дишане и дишане с отворена уста: Нормалното дишане е 20–30 вдишвания в минута, но при стрес може да надхвърли 80-100.
Намален прием на храна: Кравите ядат по-малко (с 10–15% или повече), за да намалят топлината, отделяна при храносмилането (ферментацията в търбуха).
Увеличена консумация на вода: Нуждата от вода може да нарасне до два пъти.
Повече време в изправено положение: Кравите стоят прави, за да увеличат телесната повърхност, изложена на въздушни течения, което обаче води до умора и проблеми с копитата (куцота).
Спад в млеконадоя: Продуктивността може да намалее с 10% до над 25%, като се влошава и качеството на млякото (падат мазнините и протеините).
Стратегии за справяне и превенция
За да се намалят негативните ефекти, фермерите трябва да внедрят комплекс от мерки:
| Метод | Описание |
| Осигуряване на сянка | Навесът над зоните за хранене и почивка е задължителен за намаляване на директната слънчева радиация. |
| Вентилация и охлаждане | Използване на мощни вентилатори в комбинация с разпръсквачи на вода (спрей системи), които мокрят гърба на кравата и я охлаждат чрез изпарение. |
| Постоянен достъп до вода | Водата трябва да е чиста, хладна и в достатъчно количество. Кравите трябва да имат лесен достъп до поилки веднага след доене. |
| Промени в храненето | Раздаване на храната в по-хладните часове на денонощието (рано сутрин и късно вечер) и увеличаване на енергийната плътност на дажбата. |
Важно: Топлинният стрес има и дългосрочен ефект – той влошава заплодяемостта на кравите и може да доведе до раждане на по-слаби телета през есента. Инвестицията в охладителни системи в обора бързо се възвръща чрез запазване на здравето на животните и нивата на млеконадоя.
