На България се гарантират 6.2 млрд. евро за периода 2028–2034.
- Това е средно равнище – повече от Естония (1.58 млрд.), Латвия (2.62 млрд.), Литва (4.38 млрд.), Хърватия (3.7 млрд.) или Словения (в другата част на таблицата, около 1.2 млрд.), но доста под държавите с традиционно висок дял от ОСП като Франция (50.9 млрд.), Испания (37.2 млрд.), Германия (33.1 млрд.) и Италия (31 млрд.).
- България е в групата на „средните получатели“ в ЕС – близо до Чехия (6.15 млрд.), Белгия (3.6 млрд.) и Дания (5.14 млрд.).
Сравнение със съседни и сходни страни
- Румъния (14.7 млрд.) получава над два пъти повече от България. Това отразява както по-голямата земеделска площ, така и по-високото население в селските райони.
- Гърция (14.6 млрд.) също има значително по-голям пакет, въпреки че териториално е по-малка – обяснението е в интензивното земеделие и исторически високите нива на подпомагане.
- Унгария (9.2 млрд.) е между България и Гърция по размер, но отново получава чувствително повече.
Вътрешна структура и предизвикателства
- Минималната сума 6.2 млрд. евро не е само за директни плащания на площ. Включва и други инструменти за подпомагане: инвестиции, екологични мерки, мрежи за устойчивост.
- Реалната „чиста“ подкрепа на стопаните ще зависи от това колко пари ще отидат към плащания по площ и колко към другите мерки.
- България ще трябва да намери баланс – дали да заложи на по-високи директни плащания (за стабилни доходи), или да насочи повече към инвестиции и зелени практики (за модернизация и устойчивост).
Перспектива за фермерите
- Гаранцията за минимум означава предвидимост: фермерите знаят, че до 2034 г. няма да има риск от срив в подпомагането.
- Сумата е достатъчна да покрие основните плащания, но ако България не прецизира добре националния си план, има риск средствата да не достигнат ефективно до малките и средни стопанства.
- В същото време, ограниченията за „капиране“ на субсидиите до 100 000 евро ще намалят дисбаланса в полза на големите земеделски фирми, което е положителна новина за по-дребните стопани.
Голямата картина
- Франция (50.9 млрд.), Испания (37.2 млрд.), Германия (33.1 млрд.) и Италия (31 млрд.) остават „четирите гиганта“ на ОСП – заедно получават повече от половината бюджет за подпомагане на доходите в ЕС.
- Малките държави като Малта (135 млн.), Люксембург (246 млн.) или Кипър (415 млн.) имат символични пакети, съответстващи на мащаба им.
- България е в „средната лига“ – със стабилно място, но без привилегията на държави със силно лоби в Брюксел или дългогодишни традиции в извоюването на високи субсидии.
Заключение
България влиза в новия период на ОСП с гарантирани 6.2 млрд. евро – сума, която дава сигурност за фермерите до 2034 г., но и поставя въпроса: как страната ще разпредели тези пари? Ако националният план се фокусира върху малките и средните стопанства, модернизация и екологични практики, ефектът може да е много по-голям от самата цифра. Ако обаче се заложи на инерция и неравномерно разпределение, рискът е фермерите да продължат да усещат недостиг, въпреки стабилния бюджет.
