Когато се говори за млечно животновъдство в Европейския съюз, често се създава впечатлението, че голямата ферма автоматично е и по-печеливша. Повече крави, повече мляко, повече приходи – на пръв поглед сметката изглежда проста. В действителност обаче не е така.
Голямото стадо може да даде по-високо производство, но заедно с него растат и разходите. Повече животни означават повече фураж, повече труд, повече техника, повече електроенергия, повече ветеринарни разходи и по-големи инвестиции в сгради и оборудване.
Затова при една млечна ферма важният въпрос не е само колко мляко произвежда. Важното е колко струва това мляко и колко пари остават след плащането на всички разходи.
Голямата ферма има едно голямо предимство
При по-големите стопанства някои разходи могат да се разпределят върху повече животни и повече произведено мляко. Това може да намали разхода на единица продукция.
Например една модерна доилна система струва много пари. Ако тя обслужва 30 крави, инвестицията тежи много повече върху всяка крава. Ако същата система обслужва 300 крави, разходът се разпределя върху много по-голямо производство.
Същото важи за част от техниката, сградите, охлаждането на млякото и организацията на труда.
Това е едно от предимствата на голямото стопанство – икономията от мащаба.
Но има и обратна страна
Когато фермата стане много голяма, управлението също става по-сложно.
Ако храненето не е добре организирано, загубите се умножават. Ако има проблем със здравето на животните, той засяга повече крави. Ако производителността падне, това вече се отразява върху голям обем продукция.
При голямото стадо и малка грешка може да означава голяма сума пари.
Затова големият размер сам по себе си не прави фермата ефективна.
По-важна е продуктивността
Две ферми могат да имат еднакъв брой крави и напълно различен икономически резултат.
Ако в едната крава дава повече мляко, но за това се използва прекалено много скъп фураж, предимството може да изчезне.
В друга ферма производството от крава може да е малко по-ниско, но фуражът да е произведен основно от собствената земя, животните да са здрави, разходите за труд да са добре организирани и загубите да са ниски.
Тогава по-малката ферма може да оставя по-добър резултат за собственика.
Какво гледа Европейският съюз?
Именно затова икономическите анализи на Европейската комисия не се ограничават до броя на кравите.
При анализа на млечните стопанства се разглеждат приходите, разходите, производството, доходът от труда и икономическият резултат на фермата. Това позволява да се види не само колко произвежда едно стопанство, но и какво му струва това производство.
Така сравнението между европейските ферми става много по-смислено.
Къде е истинската граница?
Няма еднакъв размер, който да е най-добър за всички ферми.
Една ферма от 50 крави може да работи добре, ако има добра земя, правилно хранене, ниски загуби и сигурен пазар.
Ферма от 500 крави може да бъде много успешна, ако има добра организация, техника, квалифицирани работници и контрол върху разходите.
Но може да има и обратния случай – голямо стадо, огромен оборот и накрая твърде малко пари, които остават за фермера.
Фермерската сметка е проста
В крайна сметка фермерът не плаща сметките си с произведени литри мляко. Плаща ги с парите, които остават след продажбата на млякото.
Затова правилният въпрос не е:
„Колко крави има фермата?“
А:
„Колко печели фермата от всяка крава и от всеки произведен литър мляко?“
Точно тук се вижда дали големият размер е предимство или просто означава, че една голяма машина върти повече пари.
Изводът
Голямата ферма може да бъде по-рентабилна, но не защото е голяма. Тя е по-рентабилна, ако използва размера си, за да намали разходите и да произвежда ефективно.
Ако разходите растат по-бързо от приходите, повече крави означават просто повече работа и повече пари, които минават през фермата – не непременно повече печалба.
Затова най-добрата европейска ферма не е задължително най-голямата. Това е фермата, която успява да произведе млякото на разумна цена и след всички разходи да остави достатъчно доход за човека, който я управлява.
