Откакто хората отглеждат говеда, едно нещо не се е променило – звукът, който изпълва обора сутрин и вечер. Мученето. Старите животновъди винаги са казвали, че кравата говори, стига човек да иска да я чуе. Днес науката само потвърждава това, което дедите отдавна са знаели: всяка крава има свой начин да изразява глад, тревога, радост, болка и нужда от компания.
Когато звукът носи смисъл
Съвременните наблюдения върху поведението на говедата показват, че животното не издава един и същ звук във всяка ситуация.
В стадото се използват два основни типа „глас“:
Нисък, гърлен звук
Той се чува, когато кравата е спокойна и се намира сред свои. Това е вид тих разговор – нещо като „тук съм“, без да търси специално внимание. Майките често го използват към телетата си, когато са наблизо.
По-висок и силен звук
Той се появява при по-силни емоции – възбуда, тревога, глад, отделяне от телето или от стадото. Този звук може да се чуе и когато животното иска да повика човек, ако го свързва с храна или доене.
Кога кравата говори най-много
Фермерите добре знаят, че повишеното мучене почти винаги е сигнал. Причините най-често са следните:
Глад и очакване на храна
Кравите свикват със строг режим. Ако храненето закъснее, те започват да викат, сякаш напомнят за задължението на стопанина. Понякога дори се подреждат около хранилките и „коментират“ шумно.
Търсене на теле
Разделянето между майка и теле е момент, в който се чува най-продължително мучене. Майката не спира, докато не установи контакт. Телето също отговаря с по-висок звук.
Тревога или болка
При нараняване, заболяване или дискомфорт (например подхлъзване, притиснат крайник, запек, колики) животното издава по-остри и по-чести звуци. Това е момент, в който фермерът трябва да провери състоянието му.
Социален контакт
Кравите са стадни животни. Те не обичат да стоят сами. Когато една бъде отделена за по-дълго време – например за лечение или в отделна клетка – тя често зове другите, докато не ги види или чуе.
Как фермерът може да „превежда“ тези сигнали
Внимателният човек може да разбере много, без да чака ветеринар. Няколко наблюдения са достатъчни:
– Ако звукът е продължителен, равномерен и се повтаря – вероятно животното чака храна.
– Ако е остър и внезапен – може да има болка или уплаха.
– Ако се чува от крава, която е родила скоро – най-често търси телето.
– Ако кравата пищи при доене – може нещо да я притиска или да има възпаление.
– Ако мучи, докато човекът е в обора – често това е просто общуване. Животното разпознава стопанина и се обръща към него.
Старото знание не лъже
Навремето пастирите са различавали десетки нюанси в гласа на кравата. Днес записите и анализите потвърждават, че всяка крава има свой „подпис“, нещо като гласов отпечатък. Животното поддържа връзка със стадото чрез звука – така разбира къде са другите, дали има опасност, дали е време за движение.
Какво означава това за стопанството
Когато човек разбира гласа на животното, по-лесно организира обора, храненето и ежедневните грижи.
По-малко стрес означава:
– по-добър апетит;
– по-спокойно доене;
– по-добро майчинско поведение;
– по-стабилно производство;
Това е знание, което се е предавало с поколения и е оправдало всяка дума.
